Saturday, October 15, 2011
Този надпис над входа на църквата очаква всеки мирянин, който е дошъл да се помоли и преклони пред Бога. И ощ е един посреща и предупреж дава едновременно: Ако идваш като гост с радост влизай, но ако идваш като лъв подстрекател бързо бягай от входната врата!Всички хора са добре дошли, без значение дали са богати или бедни, здрави или болни, грешни или праведни. Бог не ни дели, всички ние сме негови чада.
Той гони от храма си само подстрекателите и тези, които нямат вяра в него.
Прекрачвайки прага усещането е, че се намираш в убежище, не само тялом, духът и душата на човек намират успокоение. Там сме по-близо до Всевишният и се молим - за прошка, за здраве, за хората които сме изгубили, за това да познаем истинният път, онзи, който ще ни води към спасение от греховете, които съзнателно или не сме извършили.
Пламачето на свещта е като светлинка и заедно с топлата ни вяра и молитвата достигат до Бог. Той има грижа за всички нас, но не бива да се отричаме от него, защото често пъти, когато ни е най-тежко и трудно си мислим, че той ни е забравил, а не е така...
Бог изпитва колко силна е вярата ни в Него и дали е истинска, винаги е с нас, наблюдава ни и ни помага.
Излизам от Божия Дом и ми е някак леко на душата, Домът, който е мой и твой, Дом за молитва и покаяние. Дом, в който всички сме равни и който е винаги отворен, за да приюти: сълзи, болки и радости, да излекува, но само тези, които вярват в Него, вярват в Бог !
Той гони от храма си само подстрекателите и тези, които нямат вяра в него.
Прекрачвайки прага усещането е, че се намираш в убежище, не само тялом, духът и душата на човек намират успокоение. Там сме по-близо до Всевишният и се молим - за прошка, за здраве, за хората които сме изгубили, за това да познаем истинният път, онзи, който ще ни води към спасение от греховете, които съзнателно или не сме извършили.
Пламачето на свещта е като светлинка и заедно с топлата ни вяра и молитвата достигат до Бог. Той има грижа за всички нас, но не бива да се отричаме от него, защото често пъти, когато ни е най-тежко и трудно си мислим, че той ни е забравил, а не е така...
Бог изпитва колко силна е вярата ни в Него и дали е истинска, винаги е с нас, наблюдава ни и ни помага.
Излизам от Божия Дом и ми е някак леко на душата, Домът, който е мой и твой, Дом за молитва и покаяние. Дом, в който всички сме равни и който е винаги отворен, за да приюти: сълзи, болки и радости, да излекува, но само тези, които вярват в Него, вярват в Бог !

0 коментара:
Post a Comment